Синдромът на Сьогрен е автоимунно заболяване, при което имунната система атакува главно слюнчените и слъзните жлези, водейки до сухота в устата и очите. С времето могат да се засегнат и други органи. За диагнозата на това състояние често се използват различни образни и лабораторни методи.
Какво е сцинтиграфия и защо е използвана?
Сцинтиграфията е медицинско изследване, при което в тялото се въвежда малко количество радиоактивно вещество, което се натрупва в слюнчените жлези. Специална камера регистрира излъчването и така се оценява функцията на жлезите – дали задържат и отделят слюнка правилно. В миналото сцинтиграфията често се е използвала при съмнения за синдром на Сьогрен, като дори и днес много ревматолози продължават да я назначват.
Но дали този метод е надежден и има ли по-добри алтернативи?
Съвременни методи за диагностика
В днешно време сцинтиграфията е с второстепенно значение при диагностиката на синдрома на Сьогрен в сравнение с ехографията (ултразвук), ядрен-магнитния резонанс (ЯМР) и биопсията. Слюнчената сцинтиграфия дава функционална оценка на жлезите и може да установи намалено слюноотделяне, но нейната диагностична точност е по-ниска спрямо по-новите образни методи и биопсията. Сцинтиграфията е по-малко чувствителна и специфична от ехографията и биопсията и не е включена в актуалните диагностични критерии (ACR/EULAR) за синдром на Сьогрен.
Ехографията на слюнчените жлези (SGUS) е предпочитан първи избор за образна диагностика поради своята неинвазивност, достъпност и способност да установява характерни промени (хипоехогенни участъци, нееднородност, хиперехогенни отражения) с висока чувствителност и специфичност. Данните от ехографията корелират добре с резултатите от биопсията и функционалното увреждане и могат да насочат към нужда от биопсия в неясни случаи.
ЯМР, особено MR сиалографията, дава висока специфичност и положителна предсказваща стойност за структурни промени в жлезите, като „сол и пипер“ картина, дилатация на каналчетата и мастна инфилтрация. ЯМР е особено полезен при напреднало заболяване, съмнения за лимфом или когато ехографията е неубедителна, но е по-трудно достъпен и по-скъп в сравнение с ултразвука.
Биопсията на малки слюнчени жлези остава „златен стандарт“ за диагнозата, особено при серонегативни пациенти или когато образната диагностика и лабораторните тестове са неубедителни. Биопсията дава директни доказателства за лимфоцитна инфилтрация и е включена в международните диагностични критерии.
Заключение
В обобщение, сцинтиграфията вече се използва рядко за диагноза на синдром на Сьогрен и се прилага главно за функционална оценка само когато другите методи не са достъпни или са противопоказани. За диагнозата се предпочитат ехография и биопсия, а ЯМР се използва при по-сложни случаи или при усложнения.
Източници
Diagnostic Value of Salivary Gland Ultrasonographic Scoring System in Primary Sjogren’s Syndrome: A Comparison With Scintigraphy and Biopsy.
The Journal of Rheumatology. 2009. Milic VD, Petrovic RR, Boricic IV, et al.
A Comparative Study Between MR Sialography and Salivary Gland Scintigraphy in the Diagnosis of Sjögren Syndrome.
Journal of Computer Assisted Tomography. 2001. Tonami H, Higashi K, Matoba M, et al.
Semi-Quantitative Analysis of Salivary Gland Scintigraphy in Sjögren’s Syndrome Diagnosis: A First-Line Tool.
Clinical Oral Investigations. 2017. Angusti T, Pilati E, Parente A, et al.
Quantitative Evaluation of Salivary Gland Scintigraphy in Sjögren’s Syndrome: Comparison of Diagnostic Efficacy and Relationship With Pathological Features of the Salivary Glands.
Annals of Nuclear Medicine. 2020. Huang J, Wu J, Zhao L, et al.
Advances in Imaging Techniques for Sjogren’s Disease.
Best Practice & Research. Clinical Rheumatology. 2025. Quéré B, Jousse-Joulin S.
Current Status of Imaging of Sjogren’s Syndrome.
Best Practice & Research. Clinical Rheumatology. 2020. Jousse-Joulin S, Coiffier G.
Ultrasonography in the Diagnosis of Suspected Primary Sjögren’s Syndrome and Concordance With Salivary Gland Biopsy: A Spanish Single-Center Study.
Clinical Rheumatology. 2023. Barrio-Nogal L, Novella-Navarro M, Heras CB, et al.
Ultrasonography of Major Salivary Glands Compared With Parotid and Labial Gland Biopsy and Classification Criteria in Patients With Clinically Suspected Primary Sjögren’s Syndrome.
Annals of the Rheumatic Diseases. 2017. Mossel E, Delli K, van Nimwegen JF, et al.
The Diagnostic Value and Clinical Relevance of Salivary Gland Ultrasound in Patients With Highly Suspected Sjögren’s Disease: A Prospective Monocentric Study.
Arthritis Research & Therapy. 2025. Shi Z, Ding Y, Dong X, et al.
Performance Evaluation of Multiple Ultrasonographical Methods for the Detection of Primary Sjögren’s Syndrome.
Frontiers in Immunology. 2021. Xu S, Luo J, Zhu C, et al.
Primary Sjögren’s Syndrome.
The New England Journal of Medicine. 2018. Mariette X, Criswell LA.
Diagnostic Performance of MR Imaging of Three Major Salivary Glands for Sjögren’s Syndrome.
Oral Diseases. 2017. Kojima I, Sakamoto M, Iikubo M, et al.
Comparison of Clinical Characteristics and Magnetic Resonance Imaging of Salivary Glands With Magnetic Resonance Sialography in Sjögren’s Syndrome.
The Laryngoscope. 2021. André R, Becker M, Lombardi T, et al.
Comparison of Salivary Gland MRI and Ultrasonography Findings Among Patients With Sjögren’s Syndrome Over a Wide Age Range.
Rheumatology. 2022. Takagi Y, Sasaki M, Eida S, et al.
Increased Diagnostic Accuracy of the Labial Gland Biopsy in Primary Sjögren Syndrome When Multiple Histopathological Features Are Included.
Arthritis & Rheumatology. 2024. van Ginkel MS, Nakshbandi U, Arends S, et al.
Is Minor Salivary Gland Biopsy Still Mandatory in Sjogren’s Syndrome? Does Seronegative Sjogren’s Syndrome Exist?
Autoimmunity Reviews. 2024. Baldini C, Berardicurti O, Giacomelli R, Bombardieri M.
