Вътреутробното излагане на TNF-инхибитори (Humira, Enbrel, Cimzia и др.) при деца, родени от майки с хронични възпалителни заболявания, не се свързва със значимо повишен риск от сериозни инфекции. Все пак, експонацията през трети триместър или употребата на медикаменти с висок плацентарен трансфер могат незначимо да повишат този риск през първата година от живота, сочи проучване.
МЕТОДОЛОГИЯ
Изследователите провели ретроспективно проучване, за да оценят дали in utero излагането на TNF-инхибитори е свързано с повишен риск от сериозни инфекции при децата след раждането.
Били анализирани са данни на 56 866 деца, родени от майки с хронични възпалителни заболявания като възпалителна болест на червата, ревматоиден артрит, псориатичен артрит или псориазис.
In utero експозицията била дефинирана като поне една изпълнена рецепта или проведена инфузия на TNF-инхибитор по време на бременността; 3711 деца са били изложени на медикамента и са сравнени с 53 155 неекспонирани.
Времето на експозиция било разпределено по триместри, а TNF-инхибиторите – на две групи според потенциала за плацентарен трансфер: висок (инфликсимаб, адалимумаб, голимумаб) и нисък (цертолизумаб пегол или етанерцепт).
Основният краен показател бил времето до първа сериозна инфекция при децата в рамките на първите 12 месеца от живота; при анализа са отчетени майчини демографски данни, вид и тежест на заболяването, съпътстващи заболявания, усложнения на бременността и лекарствена експозиция.
РЕЗУЛТАТИ
-
Общо: Не била установена статистически значима връзка между излагането на TNF-инхибитори по време на бременност и риска от сериозни инфекции (aHR 0,85; 95% CI 0,68-1,07).
-
Трети триместър: Децата, изложени на TNF-инхибитори през третия триместър, имали със 70% по-висок риск за сериозни инфекции спрямо тези, изложени само през първи/втори триместър (aHR 1,70; 95% CI 0,96-3,01), но това не било статистически значимо.
-
Висок срещу нисък плацентарен трансфер: Излагането на медикаменти с висок плацентарен трансфер било свързано с по-висок, но статистически незначим риск от сериозни инфекции в сравнение с медикаменти с нисък трансфер – както по всяко време на бременността (aHR 1,49; 95% CI 0,83-2,69), така и при експозиция през третия триместър (aHR 1,30; 95% CI 0,65-2,61).
ПРАКТИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ:
„Въпреки относително по-високия риск от сериозни инфекции, свързан с експозицията през третия триместър и/или висок плацентарен трансфер, абсолютният риск е малък – до 35 случая на 1000 човекогодини. Това трябва да се подчертава при консултиране на пациентки, които често се страхуват, че медикаментите ще навредят на плода“, посочват авторите.
„Контролът на болестната активност с TNF-инхибитори може да позволи на някои жени да износят успешно бременността си до термин, което прави потенциалното леко повишаване на риска от неонатални инфекции приемлива алтернатива в случаите, когато без тези медикаменти жената не би могла да има деца“, допълват те.
ИЗТОЧНИК:
Проучването е ръководено от Leah K. Flatman, PhD, Катедра по епидемиология, биостатистика и професионално здраве, McGill University, Монреал, Канада. Публикувано е онлайн на 1 декември 2025 г. в списание Arthritis & Rheumatology.
