Системният лупус еритематозус (СЛЕ) е хронично автоимунно заболяване, при което имунната система атакува собствените тъкани и органи на тялото. Лечението на лупуса се основава предимно на използването на имуномодулиращи лекарства, които намаляват възпалението и потискат автоимунната активност. Въпреки това, през последните години все повече се натрупват данни, че определени хранителни режими и добавки могат също да повлияят върху възпалителния процес, тежестта на симптомите и цялостното здраве на пациентите със СЛЕ. Индивидуализираният подход към храненето може да бъде полезен допълнителен инструмент към конвенционалното лечение.
Препоръчителни хранителни режими и добавки при лупус
Няма универсално приета специфична диета за СЛЕ, но редица проучвания и наблюдения показват, че определени хранителни модели и добавки могат да имат благоприятен ефект върху болестната активност и общото състояние на пациентите. Диета, богата на ненаситени мастни киселини, фибри, полифеноли, витамини и минерали, с ниско съдържание на калории, белтъчини и преработени храни, може да подпомогне контрола на възпалението.
Растително-базираните хранителни режими, характеризиращи се с увеличен прием на зеленчуци и ограничаване на преработени храни, животински продукти и млечни изделия, се свързват с подобрение на умората, ставно-мускулните болки, настроението и с намаляване на теглото при пациенти със СЛЕ. Все пак повечето от тези наблюдения се базират на самоотчети и анкетни проучвания; липсват мащабни рандомизирани изследвания, които да докажат категорична полза.
Добавките с омега-3 мастни киселини (обикновено ≤3 г/ден) се асоциират с умерено, но статистически значимо намаляване на болестната активност, подобрение на липидния профил и понижаване на маркерите за възпаление и оксидативен стрес, като най-изразени са ефектите при дълговерижните омега-3, особено DHA. Тези добавки се понасят добре с минимални странични ефекти.
Витамин D също показва положителен ефект – води до намаляване на болестната активност, подобрява нивата на витамин D в организма и може да има благоприятно влияние върху умората и костната плътност. Оптималната доза витамин D обаче остава индивидуална и трябва да се определя според съпътстващите заболявания и лабораторните показатели.
Съвременните препоръки поставят акцент върху индивидуализираното хранително консултиране – целта е да се намали сърдечносъдовият риск, да се контролира теглото и да се овладеят симптомите, като се предпочитат пълноценни храни, ненаситени мазнини и се ограничава приемът на преработени и провъзпалителни храни.
Има ли забранени храни при лупус?
Няма храни, които са универсално противопоказани при СЛЕ. Изключение правят кълновете от люцерна и хранителните добавки, съдържащи L-канаванин, които могат да предизвикат обостряне на заболяването и затова следва да се избягват.
Честата консумация на висококалорични, богати на наситени и омега-6 мазнини, преработени и пържени храни, както и прекомерният прием на белтъчини, се свързват с повишена болестна активност и по-ниски нива на комплемента – възможен индикатор за повишен риск от обостряния. Диети с висок възпалителен потенциал, богати на преработени меса и бързи храни, могат да допринесяа за влошен липиден профил и увеличаване на сърдечносъдовия риск при СЛЕ.
Няма данни, които да подкрепят избягването на определени плодове, зеленчуци или зърнени храни (освен люцерна).
Хранете се здравословно
Въпреки че няма универсални хранителни препоръки за пациенти със системен лупус еритематозус, все повече доказателства сочат, че балансираното и индивидуализирано хранене може да подпомогне контрола на болестта и да подобри качеството на живот. Основните акценти са върху прием на пълноценни и минимално преработени храни, увеличен прием на зеленчуци, ненаситени мазнини, както и обмислено добавяне на омега-3 мастни киселини и витамин D при нужда. Избягването на люцерна и неразумната консумация на висококалорични и преработени храни също е важно. Консултацията с лекар или диетолог може да помогне за създаване на индивидуален план, съобразен с конкретните нужди, съпътстващи заболявания и рискови фактори на всеки пациент.
Източници
Aparicio-Soto M, Sánchez-Hidalgo M, Alarcón-de-la-Lastra C.
An Update on Diet and Nutritional Factors in Systemic Lupus Erythematosus Management.
Nutrition Research Reviews. 2017;30(1):118-137. doi:10.1017/S0954422417000026.
Borges MC, dos Santos Fde M, Telles RW, Lanna CC, Correia MI.
Nutritional Status and Food Intake in Patients With Systemic Lupus Erythematosus.
Nutrition (Burbank, Los Angeles County, Calif.). 2012 Nov-Dec;28(11-12):1098-103. doi:10.1016/j.nut.2012.01.015.
Brown AC.
Lupus Erythematosus and Nutrition: A Review of the Literature.
Journal of Renal Nutrition. 2000;10(4):170-83. doi:10.1053/jren.2000.16323.
de Medeiros MCS, Medeiros JCA, de Medeiros HJ, Leitão JCGC, Knackfuss MI.
Dietary Intervention and Health in Patients With Systemic Lupus Erythematosus: A Systematic Review of the Evidence.
Critical Reviews in Food Science and Nutrition. 2019;59(16):2666-2673. doi:10.1080/10408398.2018.1463966.
Duarte-García A, Myasoedova E, Karmacharya P, et al.
Effect of Omega-3 Fatty Acids on Systemic Lupus Erythematosus Disease Activity: A Systematic Review and Meta-Analysis.
Autoimmunity Reviews. 2020;19(12):102688. doi:10.1016/j.autrev.2020.102688.
El Kababi S, El Ouali EM, Kartibou J, et al.
A Systematic Review and Meta-Analysis of the Effects of Vitamin D on Systemic Lupus Erythematosus.
Nutrients. 2025;17(17):2794. doi:10.3390/nu17172794.
Geertsema-Hoeve BC, Sickinghe AA, van Schaik-Mast SJ, et al.
The Effects of Lifestyle Interventions on Disease Activity and Quality of Life in Patients With Systemic Lupus Erythematosus: A Systematic Review.
Autoimmunity Reviews. 2024;23(10):103609. doi:10.1016/j.autrev.2024.103609.
Gilley KN, Fenton JI, Zick SM, et al.
Serum Fatty Acid Profiles in Systemic Lupus Erythematosus and Patient Reported Outcomes: The Michigan Lupus Epidemiology & Surveillance (MILES) Program.
Frontiers in Immunology. 2024;15:1459297. doi:10.3389/fimmu.2024.1459297.
Ho LJ, Wu CH, Luo SF, Lai JH.
Vitamin D and Systemic Lupus Erythematosus: Causality and Association With Disease Activity and Therapeutics.
Biochemical Pharmacology. 2024;227:116417. doi:10.1016/j.bcp.2024.116417.
Hoi A, Igel T, Mok CC, Arnaud L.
Systemic Lupus Erythematosus.
Lancet (London, England). 2024;403(10441):2326-2338. doi:10.1016/S0140-6736(24)00398-2.
Islam MA, Khandker SS, Kotyla PJ, Hassan R.
Immunomodulatory Effects of Diet and Nutrients in Systemic Lupus Erythematosus (SLE): A Systematic Review.
Frontiers in Immunology. 2020;11:1477. doi:10.3389/fimmu.2020.01477.
Jiao H, Acar G, Robinson GA, et al.
Diet and Systemic Lupus Erythematosus (SLE): From Supplementation to Intervention.
International Journal of Environmental Research and Public Health. 2022;19(19):11895. doi:10.3390/ijerph191911895.
Kavadichanda C, Singh P, Maurya S, et al.
Clinical and Serological Association of Plasma 25-Hydroxyvitamin D (25(OH)D) Levels in Lupus and the Short-Term Effects of Oral Vitamin D Supplementation.
Arthritis Research & Therapy. 2023;25(1):2. doi:10.1186/s13075-022-02976-7.
Knippenberg A, Robinson GA, Wincup C, et al.
Plant-Based Dietary Changes May Improve Symptoms in Patients With Systemic Lupus Erythematosus.
Lupus. 2022;31(1):65-76. doi:10.1177/09612033211063795.
Leiba A, Amital H, Gershwin ME, Shoenfeld Y.
Diet and Lupus.
Lupus. 2001;10(3):246-8. doi:10.1191/096120301674681790.
Petrić M, Božić J, Radić M, et al.
Dietary Habits in Patients With Systemic Lupus Erythematosus.
Journal of Medicinal Food. 2020;23(11):1176-1182. doi:10.1089/jmf.2019.0227.
Pesqueda-Cendejas K, Rivera-Escoto M, Meza-Meza MR, et al.
Nutritional Approaches to Modulate Cardiovascular Disease Risk in Systemic Lupus Erythematosus: A Literature Review.
Nutrients. 2023;15(4):1036. doi:10.3390/nu15041036.
Pocovi-Gerardino G, Correa-Rodríguez M, Callejas-Rubio JL, et al.
Dietary Inflammatory Index Score and Cardiovascular Disease Risk Markers in Women With Systemic Lupus Erythematosus.
Journal of the Academy of Nutrition and Dietetics. 2020;120(2):280-287. doi:10.1016/j.jand.2019.06.007.
Ramessar N, Borad A, Schlesinger N.
The Effect of Omega-3 Fatty Acid Supplementation in Systemic Lupus Erythematosus Patients: A Systematic Review.
Lupus. 2022;31(3):287-296. doi:10.1177/09612033211067985.
Salek M, Hosseini Hooshiar S, Salek M, Poorebrahimi M, Jafarnejad S.
Omega-3 Fatty Acids: Current Insights Into Mechanisms of Action in Systemic Lupus Erythematosus.
Lupus. 2023;32(1):7-22. doi:10.1177/09612033221140724.
Wang B, Wang H, Huang J, Zhao T.
Association Between Unsaturated Fatty Acid-Type Diet and Systemic Lupus Erythematosus: A Systematic Review With Meta-Analyses.
Nutrients. 2024;16(12):1974. doi:10.3390/nu16121974.
Zheng R, Gonzalez A, Yue J, et al.
Efficacy and Safety of Vitamin D Supplementation in Patients With Systemic Lupus Erythematosus: A Meta-Analysis of Randomized Controlled Trials.
The American Journal of the Medical Sciences. 2019;358(2):104-114. doi:10.1016/j.amjms.2019.04.020.
