Два анализа от реалната клинична практика, представени на конференцията ACR Convergence 2025 на Американския колеж по ревматология, възродиха един важен клиничен въпрос за ревматолози и ендокринолози: Могат ли лекарствата, разработени за диабет тип 2, да модулират и ставното възпаление?
„В практиката виждаме как границата между метаболизма и възпалението се размива“, коментира д-р Лисия Мария Енрике да Мота, професор по ревматология в Университета на Бразилия. „Тези констатации подсилват хипотезата, че имунометаболитната ос не е просто теоретична. Тя има клинични последици, особено при ревматоиден артрит, затлъстяване и метаболитен синдром.“
Д-р Марсело де Медейрос Пинейро, доцент по ревматология във Федералния университет на Сао Пауло, добавя: „Резултатите са провокативни. Те предполагат, че лекарства, първоначално разработени за метаболитни заболявания, могат да имат противовъзпалителни ефекти. Нуждаем се обаче от прагматични изпитвания, за да разграничим метаболитните ефекти от имунологичните.“
Ревматоидният артрит (РА) е хронично автоимунно заболяване, медиирано от активирането на Т- и В-лимфоцити, както и от производството на провъзпалителни цитокини (TNF-алфа и интерлевкин-6). Освен разрушаване на ставите, пациентите с РА имат 1,5 до 2 пъти по-висок риск от сърдечно-съдови инциденти вследствие на персистиращото системно възпаление.
Анализ на данните: Възпаление и метаболизъм
Проучване, ръководено от д-р Шрея Сактивел от медицинския център Luminis Health Anne Arundel в Мериленд, анализира данни от глобалната електронна здравна мрежа TriNetX за периода 2019–2024 г.
„Пациентите с РА имат хронично възпаление и висок сърдечно-съдов риск; ако лекарствата, които подобряват метаболизма, модулират и имунитета, това може да промени клиничната практика“, споделя тя.
В проучването са включени възрастни с РА, проследявани повече от 1 година след започване на болест-модифициращи антиревматични лекарства (DMARDs). Те са групирани в:
-
Само на DMARDs (n = 12 214)
-
DMARDs + SGLT2 инхибитор (n = 226)
-
DMARDs + GLP-1 рецепторен агонист (n = 329)
Първичната крайна цел е била общата тежест на обострянията, базирана на събития, свързани с обостряне (употреба на преднизон, повишен C-реактивен протеин, повишена СУЕ и ескалация на терапията).
Ключови резултати
-
При групата с SGLT2 инхибитори: Делът на обострянията е намалял от 34,1% на 12% (P = 0,0407).
-
При групата с GLP-1 агонисти: Намалението е от 41% на 20,7%, но резултатът не е статистически значим (P = 0,1525).
Резултатите показват, че потребителите на DMARDs + GLP-1 рецепторен агонист имат най-висок комбиниран резултат (1,71), което предполага по-голяма тежест на обострянията в сравнение с DMARDs + SGLT2 инхибитор (1,30) и само DMARDs (1,12).
„Има биологичен сигнал за полза от SGLT2 инхибиторите, който надхвърля контрола на кръвната захар“, казва Сактивел. „Изглежда те влияят директно върху възпалителните пътища, намаляват оксидативния стрес и модулират вродения имунитет.“
Според д-р Пинейро това съответства на нови доказателства: „В експериментални модели е показано, че SGLT2 инхибиторите влияят на оксидативния стрес и възпалителните пътища. Виждането на този модел при РА е интригуващо, но е твърде рано да се прави извод за причинно-следствена връзка.“
Ставна дегенерация и риск от артропластика
Друго проучване, ръководено от проф. Майкъл ЛаВали от Бостънския университет, оценява 323 000 възрастни (2015–2022 г.). Сравнени са GLP-1 рецепторни агонисти (n = 129 603) и SGLT2 инхибитори (n = 193 842) при пациенти без предшестваща остеоартроза или артропластика, проследявани в продължение на 5 години.
Резултатите показват, че употребяващите GLP-1 агонисти имат:
-
18% по-висок риск от артропластика на коляното (смяна на става).
-
16% по-висок риск от остеоартроза в сравнение с приемащите SGLT2 инхибитори.
„Ефектът на SGLT2 инхибиторите беше сравним с този на семаглутид (Ozempic/Wegovy), който е GLP-1 агонистът, свързан с най-голяма загуба на тегло“, отбелязва Нене Укону, съавтор на проучването.
„Когато обаче анализирахме целия клас GLP-1 агонисти (особено тези, които не са базирани на семаглутид), употребата на SGLT2 инхибитори беше свързана с по-нисък риск от остеоартроза, което предполага, че тези лекарства може да имат свой собствен терапевтичен ефект върху заболяването.“
Според д-р Енрике да Мота парадоксът е обясним: „Пациентите, които получават GLP-1 агонисти, обикновено са с по-висока степен на затлъстяване и по-напреднала остеоартроза. Освен това, бързата загуба на тегло без запазване на чистата мускулна маса може да доведе до нестабилност на ставите.“
Имунометаболитната ос: Бъдещето на ревматологията?
Изследванията, представени на срещата, подчертават ролята на SGLT2 инхибиторите като имунометаболитни модулатори с противовъзпалителни ефекти, които могат да бъдат от полза за пациенти с ревматични заболявания и дегенеративни ставни процеси.
Наскоро публикувани данни от кохорта в Израел (n = 138 397) също подкрепят тази теза, установявайки значително намаление на смъртността при хора с диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания, лекувани с тези медикаменти.
„Навлизаме в ера, в която метаболизмът диктува темпото на възпалението“, коментира д-р Пинейро. Според него границите между ендокринологията, кардиологията и ревматологията се стесняват.
Д-р Сактивел заключава: „Метаболизмът, имунната система и ставите говорят един и същ език. В този контекст, може би SGLT2 инхибиторите са първите преводачи в тази нова ера на интегрираната медицина.“
