Промени в начина на живот помагат при псориатичен артрит

Псориатичният артрит (PsA) е хронично възпалително заболяване, което засяга както ставите, така и сухожилията, гръбнака, кожата и ноктите. Наблюдава се при около 30% от болните с псориазис. Освен болка, сутрешна скованост и ограничена подвижност, пациентите често страдат от умора и нарушения в психичното здраве. Заболяването не рядко протича със съпътстващи състояния като сърдечно-съдови болести, диабет, метаболитен синдром, затлъстяване, чернодробна стеатоза, възпалителни чревни заболявания и депресия. Всички тези фактори влияят неблагоприятно върху качеството на живот и подчертават нуждата от холистичен подход в лечението.

Въпреки наличието на различни фармакологични терапии, промените в начина на живот се утвърждават като съществена част от цялостната стратегия за контрол на заболяването. Редовната физическа активност, подходящият хранителен режим, отказът от тютюнопушене и грижата за психичното здраве допринасят за по-добър контрол върху симптомите и за подобряване на функционалното състояние.

Физическата активност, особено в комбинация с промени в диетата, може да намали възпалителната активност и да подобри подвижността. Препоръчват се нискоинтензивни упражнения като плуване, колоездене, разходки или функционални тренировки, които щадят ставите. Резултати от клинични проучвания показват, че програмите с резистентно натоварване и функционални упражнения водят до подобрение в болестната активност, физическата издръжливост и качеството на живот при пациенти с PsA.

Хранителният режим също има важно значение. Наднорменото тегло увеличава механичното натоварване върху ставите и повишава възпалителния фон. Намаляването на теглото е свързано с подобрение в клиничното протичане на заболяването. Средиземноморската диета се очертава като най-добре проучен и препоръчван хранителен модел при PsA – богата е на фибри, омега-3 мастни киселини, зеленчуци, плодове и ненаситени мазнини. Макар и с ограничени данни, има съобщения за благоприятен ефект и при други диети, включително вегански.

Ролята на тютюнопушенето в развитието и хода на псориатичния артрит остава предмет на дебат. Някои проучвания не установяват пряка връзка с прогресията на ставните изменения, но е добре документирано, че пушачите имат по-слаб отговор на терапията, особено при използване на TNF-инхибитори. Пушенето е и утвърден рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания, които са чести при PsA. Поради това отказът от този навик е от решаващо значение за дългосрочната прогноза.

Затлъстяването има двупосочна връзка с PsA – от една страна, то е рисков фактор за развитие на заболяването, а от друга страна – самото заболяване води до понижена физическа активност и наддаване на тегло. Проучвания показват, че интензивни програми за редукция на тегло водят до значително подобрение на болковия синдром, възпалителната активност и лабораторните маркери като CRP. Макар да се разглежда потенциалът на медикаменти за редукция на тегло (напр. GLP-1 агонисти) при пациенти с PsA, все още липсват достатъчно данни за ефекта им върху самото заболяване.

Сънят е друг ключов компонент, често подценяван в ежедневната практика. Пациентите с псориатичен артрит страдат от хронична болка и умора, което нарушава съня, а от своя страна – лошият сън влошава възпалението, създавайки порочен кръг. Подобряването на съня – чрез регулярност, избягване на кофеин и алкохол и оптимизиране на спалната среда – може да окаже значително влияние върху качеството на живот. Някои биологични терапии, включително анти-TNF препатати (adalimumab, certolizumab pegol, etanercept, golimumab, infliximab) и guselkumab, както и JAK инхибиторите, също показват потенциал за подобрение в съня.

Психичните аспекти на заболяването са не по-малко важни. Депресията, тревожността и социалната изолация са чести и продължават дори при добро овладяване на физическите симптоми. Когнитивно-поведенческата терапия (CBT) може да помогне за справяне с психоемоционалния товар, подобряване на съня и намаляване на усещането за болка.

В заключение, псориатичният артрит изисква не само медикаментозен, но и цялостен терапевтичен подход. Промените в начина на живот са доказано ефективно допълнение към стандартната терапия и играят съществена роля в дългосрочния контрол на заболяването и подобряване на качеството на живот на пациентите.

Източник