В настоящата публикация ще обсъдя един много често срещан казус напоследък – дали пациент със съмнение за ревматично заболяване трябва първо да бъде прегледан от имунолог или ревматолог.
Клиничната имунология и ревматологията са клонове на вътрешните болести. Ревматолозите се занимават с различни имуномедиирани (автоимунни и автоинфламаторни) и неимуномедиирани заболявания, ангажиращи най-често мускулоскелетната система, а понякога и вътрешните органи. Обект на клиничната имунология са всички състояния, свързани с нарушения на имунната система – алергии, имунодефицити, автоимунни и автоинфламаторни заболявания и др.
Именно последните две са пресечната точка между ревматологията и клиничната имунология. Въпреки че добре тренираните имунолози могат да разпознаят симптомите на автоимунните ревматични болести, ревматологът е специалистът, който трябва да бъде посетен, ако e необходима точна диагноза, тъй като последната понякога е сериозно предизвикателство и изисква специализирано обучение.
Веднъж диагностицирано, заболяването се проследява и лекува от ревматолог. Ревматологът може да насочи пациента към имунолог, ако в хода на проследяването се развие друго имуномедиирано състояние (напр. алергия) или имунологично отклонение.
Трябва да се има предвид, че съществува разлика в обучението между имунолозите и ревматолозите. Имунолозите в хода на специализацията си имат 4-месечно обучение по ревматология, докато при ревматолозите то е 24 месеца. Освен това, голяма част от специалистите по ревматология преминават през допълнителни курсове по време на следдипломното си обучение – ехография на мускулоскелетна система (известна още като ставна ехография), капиляроскопия, локални манипулации и др. Този тип практическо обучение не е заложено в хода на специализацията по клинична имунология.
Ревматолозите са обучени да назначават и интерпретират имунологичните тестове, необходими за диагностиката и проследяването на автоимунните ревматични заболявания. Препоръките и ръководствата за лечение на тези болести се изготвят от местните и глобални ревматологични дружества (EULAR, ACR и т.н.).
В заключение: за най-точна и навременна диагноза, спестяване на ненужни разходи пътят на пациента трябва да бъде личен лекар -> ревматолог -> имунолог. Въпреки всичко, доста често имунолозите имат важно значение при проследяването и лечението на пациенти с автоимунни ревматични заболявания, но винаги в кооперация и с водеща роля на ревматолога.