Антифосфолипидният синдром е имуномедиирано състояние, при което се наблюдава повишен риск от тромбози и спонтанни аборти. Синдромът може да бъде самостоятелен (първичен) или в контекста на системно заболяване на съединителната тъкан, най-често системен лупус еритематозус (вторичен), като се характеризира с наличие на т.нар антифосфолипидни антитела и лупусен антикоагулант.
Лечението на тромбозите изисква дългосрочна антикоагулатна терапия, като съществуват противоречия кой е най-подходящият тип медикаменти за този цел. Най-общо има два вида медикаменти за дългосрочна перорална терапия – антагонисти на витамин К (warfarin, acenocoumarol) и директно-действащи орални антикоагуланти.
Проучване, публикувано в Journal of the American College of Cardiology, сочи, че антагонистите на витамин К превъзхождат директните орални антикоагуланти при превенцията на артериални тромбози при антифосфолипиден синдром.
Авторите направили систематичен обзор и мета-анализ на проучвания сравняващи двата типа препарати. Били включени 4 рандомизирани и контролирани проучвания с общо 472 пациенти. Употребата на директно действащи орални антикоагуланти била свързана с над 5 пъти повишен риск от артериални тромбози. Честотата на венозен тромбемболизъм и сериозно кървене не се различавала между двете групи препарати.