Диагнозата на автоимунно заболяване често е шок за пациентите, особено ако се касае за потенциално тежки заболявания като системен лупус еритематозус, склеродермия или васкулит. Това е особено валидно днес, когато с няколко клика можем да се информираме за всички симптоми, лечението и прогнозата не тези болести. Вярно е, че някои ревматични заболявания могат да бъдат инвалидизиращи и дори потенциално животозастрашаващи, но е важно да се има предвид, че голяма част от тях имат много широк спектър на тежест на протичане.
Например много пациенти със системен лупус имат сравнително доброкачествено протичане – само с кожно и ставно ангажиране; при една част от пациентите с артрити възпалението може да е много слабо изразено, ангажиращо малък брой стави и заболяването да влиза в ремисия, дори да се самоогранични.
В клиничната практика леките форми на някои болести са сериозно предизвикателство за диагностициране, тъй като голяма част от обективните изследвания, които използваме за диагноза често са нормални или леко отклонени. В такива случаи диагнозата невинаги може да се постави веднага и е необходимо пациентът да се проследява.
Трябва да се има предвид, че ревматичните болести могат и да имат неочкаван ход, като леките форми да преминат в тежки такива. Провеждането на терапия и/или внимателното проследяване от ревматолог значително намаляват този риск.
В клиничната практика най-сериозно притеснение будят системните заболявания на съединителната тъкан, тъй като те могат да засегнат редица вътрешни органи. Заболявания като системен лупус еритематозус и синдром на Сьогрен често имат лек ход, докто други като васкулити (особено ANCA-васкулити, васкулити на големи съдове) и поли/дерматомиозит имат по-ясно дефиниран сравнително тежък ход.