Реактивният артрит, известен още като синдром на Райтер (Reiter), e автоимунно заболяване, което се наблюдава след инфекции на гастроинтестиналния тракт – най-често с Shigella, Salmonella, Yersinia и Campylobacter, или при урогенитални инфекции – Chlamydia trachomatis, Ureaplasma, Mycoplasma. Описани са и случаи на реактивен артрит след прекарана COVID-19 и респираторна Chlamydia инфекция.
В по-общ смисъл реактивен е всеки артрит, предизвикан от предхождаща инфекция, но инфекциите с изброените по-горе микроорганизми са свързани със сходно клинично протичане и генетична предразположеност на пациентите.
Синдромът на Райтер след урогенитална инфекция е по-чест при млади мъже, особено при пациенти с HIV инфекция. Реактивните артрити след гастроинтестинална инфекция са със сходна честота между двата пола.
Заболяването се асоциира с носителство на гена HLA-B27 и принадлежи към групата на т.нар серонегативни спондилоартропатии – заболявания със сходни генетични и клинични особености, които поразяват в различна степен гръбнака и/или периферните мускуло-скелетни структури (стави, ентези и сухожилия), като могат да се наблюдават и извънмускуло-скелетни прояви. Към тази група принадлежат още анкилозиращият спондилит, псориатичният артрит и артропатията при възпалителни чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит).
Причините за развитие на реактивен артрит не са напълно изяснени, но най-общо – по различни хипотетични механизми, при генетично предразположени индивиди, инфекцията води до активация на имунната система и последващо възпаление.
Клинична картина на реактивния артрит
Заболяването се отключва 2 до 4 седмици след прекарана стомашно-чревна или уринарна инфекция, като при една част от пациентите не се установява очевидна симптоматична инфекция.
Класическите прояви включват артрит, конюнктивит и уретрит, но трите симптома заедно се наблюдават само при около 1/3 от пациентите.
Засягането на опорно-двигателния апарат е под формата на:
- ставно възпаление (артрит),
- възпаление на гръбначния стълб (спондилит)
- възпаление на сакроилиачните стави (сакроилиит)
- подуване на цял пръст (дактилит)
- възпаление на местата където сухожилия, ставни капсули и връзки се залавят за костта (ентезит).
Ставното възпаление обикновено засяга една или няколко големи стави на долни крайници (коляно, глезен), като се наблюдава болка и оток в засегнатата става. Началото може да бъде остро, съпроводено с температура, поради което често се поставят други диагнози на подобно протичащи заболявания – напр. подагра или септичен артрит.
Въвличането на аксиалния скелет може да се прояви с болка ниско в кръста (сакроилиит) или други части на гръбнака. Болката е с възпалителен характер – по-силна при покой и нощем и по-слаба при раздвижване.
Ентезитът е възпаление на местата, където сухожилия, лигаменти и ставни капсули се залавят за коста. Най-често това са плантарната фасция (болка в петата при ходене) и ахилесовите сухожилия (болка, а понякога и оток в задната част на ходилото – в областта на залавното място на ахилеса за петната кост).
Дактилитът представлява подуване на цял пръст тип „наденичка“. Макар и по-рядък при реактивния артрит, той е важна проява, тъй като е доста характерен за спондилоартропатиите.
Уретритът представлява възпаление на уретрата и се проявява със смущения като парене при уриниране, но може да бъде и безсимптомен. Може да се наблюдава т.нар balanitis circinata – наличието на малки улцерации под формата на нагънати белезникави структури по главата на пениса.
Конюнктивит се наблюдава при значима част от пациентите, като може да бъде както едностранен, така и двустранен. Сравнително честа очна проява е и предният увеит, за който са характерни силната болка и фотофобията.
Кожата също може да бъде ангажирана при пациенти с реактивен артрит. Една от най-характерните прояви е keratoderma blennorrhagicum – мехурчести образувания по повърхността на дланите и стъпалата, много наподояващи тези при палмо-плантарен псориазис.
Диагнозата се поставя въз основа на:
- клиничната картина и историята за предхождаща инфекция (хронична урогенитална или остра гастроинтестинална инфекция)
- лабораторни изследвания – пълна кръвна картина, маркери за възпаление, имунологични изследвания (HLA-B27 е позитивен при около 60-70% от пациентите)
- доказване на причинител – обикновено при гастроинтестиналните инфекции културите са негативни по време на проява на реактивния артрит, но при урогениталните инфекции, където често има хронично носителство, PCR от урина, вагинален секрет или сперма би могъл да докаже причинителя.
- образни изследвания – ултразвуково изследване на опорно-двигателния апарат (ехография на стави), ядрено-магнитен резонанс (особено за гръбнака и сакроилиачните стави); рентгенът и скенерът имат по-малко клинично значение, тъй като отразяват късни промени.
Лечение на реактивния артрит (синдром на Райтер)
Около 2/3 от пациентите с реактивен артрит имат самоограничаващ се ход на заболяването и не се нуждаят от нищо повече освен симптоматично лечение. Антибиотици се предписват обикновено при урогениталните инфекции, но не и при реактивен артрит след гастроинтестинална инфекция. Трябва да се отбележи, че антибиотичната терапия няма ефект върху самия реактивен артрит.
За мускуло-скелетните прояви, които обикновено са най-водещи в клиничната картина, се прилагат:
- нестероидни противовъзпалителни средства (diclofenac, meloxicam и др)
- локални инжекции с кортикостероиди (bethmatesone, methylprednisolone, triamcinolone)
- системни кортикостероиди (methylprednisolone, prednisolone) – при по-тежко протичане
- имуномодулатори и имуносупресори при хронифициране – сулфасалазин, метотрексат, понякога биологични средства.
