Реактивен артрит

Реактивният артрит, известен още като синдром на Reiter, e автоимунно заболяване, което се наблюдава след инфекция. Асоциира се с инфекции на гастроинтесиналния тракт – Shigella, Salmonella, Campylobacter, както и с уринарни инфекции – Chlamydia trachomatis, Ureaplasma sp., Mycoplasma sp. Описани са и случаи след прекарана COVID-19 и респираторна Chlamydia инфекция.

В по-общ смисъл реактивен е всеки артрит, предизвикан от предхождаща инфекция, но инфекциите с изброените по-горе микроорганизми са свързани със сходно клинично протичане и генетична предразположеност на пациентите.

Заболяването е по-често при млади мъже, особено при пациенти с HIV инфекция.  Реактивните артрити след гастроинтестинална инфекция са със сходна честота между двата пола. Реактивният артрит се асоциира се с носителство на HLA-B27 и принадлежи към групата на т.нар серонегативни спондилоартропатии – група заболявания със сходни генетични и клинични особености.

Причините за развитие на реактивен артрит не са напълно изяснени, но най-общо по различни хипотетични механизми,  при генетично предразположени индивиди, инфекцията води до активация на имунната система и последстващо възпаление.

Клинична картина.

Заболяването се отключва 2 до 4 седмици след прекарана стомашно-чревна или уринарна инфекция, като при една част от пациентите не се установява очевидна симптоматична инфекция.

Класическите прояви включват артрит, конюнктивит и уретрит, но трите симптома заедно се наблюдават при около 1/3 от пациентите.

Засягането на опорно-двигателния апарат е под формата на:

  • ставно възпаление (артрит),
  • възпаление на гръбначния стълб (спондилит),
  • подуване на цял пръст (дактилит)
  • и местата където сухожилия, ставни капсули и връзки се залавят за костта (ентезит).

Ставното възпаление обикновено засяга една или няколко големи стави на долни крайници (коляно, глезен).  Началото може да е остро, съпроводено с температура. Като проява на възпаление на гръбнака, може да се наблюдава болка ниско в кръста (сакроилиит) или други части на гръбнака. Болката в ахилесовите сухожилия и пети пък е проява на ентезит.

Уретритът представлява възпаление на уретрата и се проявява със смущения като парене при уриниране, но може да бъде и безсимптомен. Може да се наблюдава т.нар balanitis circinata – наличието на малки улцерации под формата на нагънати белезникави структури по главата на пениса.

Конюнктивит се наблюдава при значима част от пациентите, може да бъде както едностранен, така и двустранен. Сравнително честа очна проява е и предният увеит, за които са характерни силната болка и фотофобията.

Кожата също може да бъде ангажирана при случаите на реактивен артрит. Една от най-характерните прояви е keratoderma blennorrhagicum – мехурчести образувания по повърхността на дланите и стъпалата, много наподояващи тези при палмо-плантарен псориазис.

Диагнозата се поставя въз основа на:

  • клиничната картина и историята за предхождаща инфекция (хронична урогенитална инфекци)
  • лабораторни изследвания – пълна кръвна картина, маркери за възпаление, имунологични изследвания
  • доказване на причинител – обикновено при гастроинтестиналните инфекции културите са негативни по време на проява на реактивния артрит, но при урогениталните инфекции, където често има хронично носителство, PCR от урина, вагинален секрет или сперма би могъл да докаже причинителя.
  • образни изследвания – ултразвуково изследване на опорно-двигателния апарат, ядрено-магнитен резонанс (особено за гръбнака); рентгенът и скенерът имат по-малко клинично значение, тъй като отразяват късни промени.

Лечение

Около 2/3 от пациентите имат самоограничаващ се ход на заболяването и не се нуждаят от нищо повече от симптоматично лечение.  Антибиотици се предписват обикновено при урогениталните инфекции, но не и при реактивен артрит след гастроинтестинална инфекция, но трябва да се отбележи, че антибиотиците нямат ефект върху самия реактивен артрит.

За мускулоскелетните прояви, които обикновено са най-водещи в клиничната картина, се прилагат:

  • нестероидни противовъзпалителни средства
  • локални инжекции с кортикостероиди
  • системни кортикостероиди – при по-тежко протичане
  • имуномодулатори и супресори при хронифициране – сулфасалазин, метотрексат

Ако се съмнявате, че имате симптоми на реактивен артрит, не се колебайте да потърсите помощ от ревматолог. Д-р Копчев е ревматолог в София, който има опит в диагностиката и лечението на реактивен артрит.