Циклофосфамид е алкилиращ цитостатичен медикамент от групата на азотните иприти, първоначално въведен в онкологията. С времето той намира широко приложение и в ревматологията за лечение на тежки, животозастрашаващи автоимунни заболявания и системни васкулити.
Механизъм на действие
-
Циклофосфамид е про-лекарство, което се активира в черния дроб.
-
Алкилира ДНК, причинява кръстосано свързване на ДНК веригите, което води до:
-
Инхибиране на репликацията.
-
Апоптоза на бързоделящи се клетки.
-
-
Най-силно се засягат Т- и В-лимфоцитите, което обуславя имуносупресивния ефект.
Показания в ревматологията
Най-чести и увтърдени показания
-
ANCA-асоциирани васкулити (грануломатоза с полиангиит, микроскопски полиангиит) – златен стандарт за индукция на ремисия.
-
Лупусен нефрит (клас III/IV, тежък клас V) – при тежки или рефрактерни случаи.
Допълнителна употреба
-
Системна склероза – при интерстициална белодробна болест (ILD).
-
Дерматомиозит/полимиозит – при резистентни форми.
-
Други тежки васкулити (полиартериит нодоза, тежко протичащ синдром на Чърг-Щраус/EGPA).
-
Синдром на Гудпасчър (анти-GBM заболяване).
Дозировка и приложение
Има два основни подхода:
-
Перорален режим
-
1–2 mg/kg/ден перорално.
-
Ефективен, но по-често води до кумулативна токсичност.
-
-
Пулс-терапия (i.v.)
-
0.5–1.0 g/m² на всеки 4 седмици (класическа схема).
-
Euro-Lupus протокол при лупус нефрит: 500 mg i.v. на всеки 2 седмици × 6 дози.
-
Предимства: по-ниска кумулативна доза → по-малко странични ефекти.
-
Задължителен мониторинг:
-
Пълна кръвна картина (минимум веднъж месечно).
-
Урина (хематурия → риск от хеморагичен цистит).
-
Чернодробни и бъбречни показатели.
Странични ефекти
Чести
-
Гадене, повръщане, алопеция.
-
Потискане на костния мозък – левкопения, тромбоцитопения (намалени бели кръвни клетки и тромбоцити)
Сериозни
-
Инфекции – висок риск поради имуносупресия.
-
Хеморагичен цистит (заради метаболита акролеин). Профилактика: хидратация и Mesna при високи дози.
-
Гонадотоксичност – инфертилитет (по-изразен при жени над 30–35 г.).
-
Вторични неоплазии – особено рак на пикочния мехур и хематологични злокачествени заболявания при високи кумулативни дози.
-
Хепатотоксичност, кардиотоксичност (при много високи дози).
Лекарствени взаимодействия
-
С други миелосупресори – повишен риск от цитопении.
-
Алкохол и хепатотоксични лекарства – усилен риск за чернодробно увреждане.
-
Живи ваксини са противопоказани по време на терапия.
Заключение
Циклофосфамид остава незаменим при тежки системни автоимунни заболявания, където бърз и мощен имуносупресивен ефект е жизненоважен. Въпреки това, неговият неблагоприятен профил на странични ефекти изисква внимателен подбор на пациенти, стриктен мониторинг и ограничаване на кумулативната доза. В съвременната практика той все по-често се използва само за индукция, след което се преминава към по-безопасни поддържащи терапии като азатиоприн или микофенолат.
