Синдром на хроничната умора – миалгичен енцефаломиелит

Синдромът на хроничната умора (СХУ), известен още като миалгичен енцефаломиелит/синдром на хроничната умора (МЕ/СХУ) (Myalgic Encephalomyelitis/Chronic Fatigue Syndrome, ME/CFS), е комплексно и все още недостатъчно изяснено заболяване, характеризиращо се с тежка, необяснима умора, която не се подобрява с почивка и води до значително ограничаване на ежедневната активност.

Съвременно наименование

В медицинската литература все по-често се използва терминът миалгичен енцефаломиелит/синдром на хроничната умора (МЕ/СХУ, ME/CFS), за да се подчертае сложността на състоянието и множеството системи, които могат да бъдат засегнати.

Причини и рискови фактори

Точната причина за развитието на синдрома на хроничната умора (ME/CFS) не е напълно изяснена, но изследванията сочат, че заболяването най-вероятно се дължи на съчетание от няколко взаимодействащи фактора. Често заболяването започва след вирусна инфекция – например инфекция с вируса на Епщайн-Бар (мононуклеоза), грип, COVID-19 или други вируси, но нерядко пациентите свързват началото и с бактериални инфекции като борелиоза или микоплазмена инфекция. Счита се, че при някои пациенти имунната система реагира нетипично на тези инфекции и остава в състояние на хронична активация или дисрегулация, което може да доведе до постоянна умора и други симптоми.

Освен инфекциозните фактори, важна роля се отдава и на нарушенията в имунната система. Има данни за автоимунни процеси, при които имунната система атакува собствените тъкани на организма, както и за промени в производството на някои цитокини и други имунни медиатори. Част от пациентите имат нарушения в хормоналния баланс – по-специално в регулацията на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза, която контролира реакцията към стрес и регулира редица метаболитни процеси.

Стресът също се разглежда като важен рисков фактор – както психически, така и физически. При някои пациенти началото на заболяването настъпва след значим емоционален или физически стрес, травма или дори хирургична интервенция. Генетичната предразположеност не може да бъде изключена, тъй като се наблюдава известна фамилност – в някои семейства има по-висока честота на ME/CFS или други автоимунни заболявания.

Не на последно място, фактори като нарушен сън, дефицит на някои витамини и минерали, хронично пренапрежение или прекомерна физическа активност също могат да допринесат за развитието или обострянето на синдрома. В повечето случаи няма един единствен отключващ фактор, а по-скоро се касае за комплексно взаимодействие между генетични, имунологични, инфекциозни и психосоциални фактори.

Основни симптоми

ME/CFS се проявява с множество и неспецифични симптоми, които могат да варират във времето и по тежест:

Постоянна, необяснима умора, която продължава над 6 месеца и не се повлиява от почивка.
Влошаване на симптомите след физическо или умствено усилие (post-exertional malaise, PEM), което може да трае дни.
Смущения в съня: Липса на усещане за освежаващ сън, безсъние или повърхностен сън.
Когнитивни нарушения: Нарушена концентрация, памет, т.нар. „мозъчна мъгла“.
Мускулни болки, ставни болки, главоболие.
Чувство на замайване, ортостатична непоносимост (замаяност при изправяне).
Често – възпалено гърло, увеличени лимфни възли, парестезии, студени крайници.

Диагноза

Диагнозата на ME/CFS е диагноза на изключване. Не съществува специфичен лабораторен тест. Изисква се:

Изключване на други заболявания, които могат да обяснят симптомите (анемии, хипотиреоидизъм, депресия, автоимунни болести, инфекции и др.).
Прилагане на диагностични критерии (напр. критерии на CDC или Канадските критерии).

Синдром на хронична умореа – лечение и подход

Няма специфично лечение, което да води до излекуване, но симптомите могат да бъдат контролирани и подобрени чрез мултидисциплинарен подход:

Пейсинг и енергийно разпределение – планиране на ежедневието, така че да се избягва пренапрежение.
Когнитивно-поведенческа терапия (CBT) – помага на част от пациентите за справяне със стреса и симптомите.
Лекарствено лечение: Симптоматична терапия – аналгетици, хипнотици, антидепресанти (при нужда), медикаменти за регулиране на съня.
Лечение на съпътстващи заболявания: Корекция на анемия, хормонални нарушения, дефицити, депресия, тревожност.
Физикална терапия и рехабилитация: Много внимателно и по индивидуална програма.
Хранителни добавки и балансирана диета: Само при доказани дефицити.

Важно: Агресивното натоварване с физически упражнения често води до влошаване!

Основни стратегии за управление на симптомите:

Инвалидизираща умора след натоварване (PEM) — отличителен белег: Нефармакологичните подходи включват „пейсинг“ (избягване на тригери и опознаване на границите на активност чрез дневници на симптомите или тракери), помощни средства (скутери, столове за баня, стълбищни лифтове) и адаптация на работната или учебната среда. За този симптом не се препоръчват специфични фармакологични терапии.
Умора и „мозъчна мъгла“: Препоръчват се нефармакологични методи като когнитивен пейсинг, помощни средства за паметта и изпълнение на когнитивни задачи в легнало положение. Като медикаменти понякога могат да се използват amantadine, armodafinil, caffeine, methylphenidate и modafinil, въпреки че клиницистите трябва да внимават за феномена „претоварване и срив“ (push and crash).
Ортостатична непоносимост: Нефармакологичните мерки включват избягване на продължително стоене в изправено положение, компресионни чорапи, електролитни напитки и солени таблетки. Фармакологичните възможности включват алфа-агонисти, desmopressin, fludrocortisone, интравенозен физиологичен разтвор и ниски дози бета-блокери.
Болка: Налични са множество нефармакологични модалности, включително акупунктура, хиропрактика, суха игла (dry needling), топли или студени компреси, хидротерапия, масаж, пейсинг, физиотерапия и транскутанна електрическа нервна стимулация (TENS). Фармакологичните опции включват антиепилептици, медицинска марихуана, мускулни релаксанти, naltrexone, НСПВС, инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (SNRI) и tramadol.
Проблеми със съня: Нефармакологично се препоръчват добра хигиена на съня, филтри за синя светлина, тапи за уши, маски за очи, светлинна терапия и медитация. Фармакологичните опции включват алфа-блокери, антиепилептици, антихистамини, бензодиазепини, eszopiclone, ниски дози трициклични антидепресанти, mirtazapine, мускулни релаксанти, suvorexant, trazodone и zolpidem.
Гастроинтестинални симптоми: Препоръчват се здравословна диета и опити с елиминационни диети (без аспартам, захар, млечни продукти, глутен). При наличие на синдром на бактериален свръхрастеж в тънките черва (SIBO) могат да се обмислят metronidazole, орален vancomycin или rifaximin.

Важни съображения: Всички фармакологични лечения трябва да започват с ниски дози. Решенията за лечение трябва да бъдат индивидуализирани и приоритезирани от пациента.

Какви специалисти се занимават с ME/CFS?

ME/CFS е интердисциплинарно състояние и подходът изисква участие на няколко специалисти:

Личен лекар: За начална оценка, насочване и координиране на лечението.
Ревматолог или интернист: За изключване на други заболявания и съпътстващи автоимунни процеси.
Невролог: При значими неврологични симптоми.
Психиатър/психолог: За оценка и лечение на тревожност, депресия и провеждане на когнитивно-поведенческа терапия.
Физиотерапевт: За индивидуализирана рехабилитация.
Ендокринолог: При съмнение за хормонални нарушения.

Синдромът на хроничната умора (ME/CFS) е сериозно, хронично и често инвалидизиращо заболяване с все още неясна етиология. Мултидисциплинарният подход и внимателното управление на симптомите са ключови за подобряване качеството на живот на засегнатите пациенти.