Ехография на слюнчени жлези при първичен синдром на Сьогрен

Синдромът на Сьогрен е хронично автоимунно заболяване, при което се атакуват жлезите с външна секреция, което често води до сухота в очите и устата. През последните години ехографията на големи слюнчени жлези (паротидни, субмандибуларни) навлиза все повече в диагностиката на това заболяване.

Синдромът на Сьогрен бива първичен, когато е самостоятелен, и вторичен – в контекста на друго автоимунно заболяване. Представлява имуно-медиирано разрушаване на жлезите с външна секреция, хиперактивация на имунните клетки и повишен риск от неходжкинов лимфом. Диагнозата му се базира на комбинация от клинични, серологични, хистологични, функционални и инструментални методи.

Ехографията на слюнчени жлези е неинвазивен, евтин и необлъчващ метод за оценка на структурата на слюнчените жлези и за диагностика на синдрома на Сьогрен. Използва се високочестотен линеен трансдюсер, с който се оценява ехоструктурата на паротидните и субмандибуларните жлези.

Работната група OMERACT е въвела скала за оценка на промените на слюнчните жлези при първичен синдром на Сьогрен, базирана на наличието и разпространението на хипоехогенни зони. При степен 0 структурата на слюнчените жлези е нормална, докато при най-тежката степен 3 промените са дифузни и изразени. Степен 1 и 2 са свързани с междинни промени.

Ехографски образи при пациенти със синдром на Сьогрен. А-степен 3; B-степен 0, С- степен 1, D – степен 2.

От клинична гледна точка първичният синдром на Сьогрен не е единствената болест, която може да причини сухота в устата, подуване на слюнчените жлези и ехографски промени.

Заболявания като саркоидоза и амилоидоза могат да причинят подуване на слюнчените жлези и ехографски образ, подобен на този при първичен синдром на Сьогрен. В тези случаи ехографията не е особено полезна и диагнозата следва да се постави въз основа на клиничните, лабораторните и хистологичните параметри.

IgG4 болестта се характеризира с инфилтрация на IgG4+ лимфоцити, които предизвикват двустранно и безболезнено подуване на слюнчените жлези. Ехографският образ като цяло се различава, но може и да наподобява много този при синдрома на Сьогрен.

Ехографски промени може да има и при трансплантирани болни, при HIV, след облъчване на шията и главата, литиаза, инфекции.

Лимфомът е най-опасното усложнене на първичния синдром на Сьогрен – при около 5%.  При пациенти със синдром на Сьогеен и степен 3 ехографски промени, появата на нова фокална лезия, трябва да бъде проверена за злокачественост. Ехогафски лезиите са силно хипоехогенни, хомогенни, добре отграничени, с признаци за хиперваскуларност при Color/Power Doppler.

Вижте още: Синдром на Сьогрен (Sjögren)

Д-р Копчев е ревматолог в София, който има опит диагностиката и лечението на синдром на Сьогрен. Извършва ехография на слюнчени жлези. Може да запазите час чрез бутона по-долу.