Пациентите със системен лупус еритематозус (СЛЕ) се характеризират с висок и нарастващ брой съпътстващи заболявания (коморбидности). Специфичен набор от състояния — затлъстяване, дислипидемия, хипертония, инсулт, депресия, фибромиалгия и заболявания на щитовидната жлеза — е свързан с по-ниска вероятност за постигане на трайна ремисия или състояние на ниска активност, сочи проучване.
Изследователи провели ретроспективно кохортно проучване сред 347 пациенти с активен системен лупус еритематозус,средна възраст 45.7 години, от които 92.5% били жени. Всички участници били с активна болест при включването, налагаща започване или интензифициране на лечението, и били проследени за период от 5 години.
За анализа бил изготвен списък от 140 съпътстващи заболявания/състояния въз основа на утвърдени индекси и критерии за нежелани събития. При серийните визити били проследявани лечението, активността на заболяването, пристъпите, органното увреждане и постигането на ремисия или ниска болестна активност.
Средният брой съпътстващи заболявания нараснал от 2.5 при включването до 3.6 в края на проследяването, като по-високият коморбиден товар бил свързан с над 20% по-ниска вероятност за постигане на ремисия или ниска болестна активност. Освен това по-високата тежест на придружаващите заболявания била асоциирана и с по-голямо натрупване на увреждане.
При анализ с машинно обучение били откроени осем ключови коморбидности – тежка депресия, фибромиалгия, затлъстяване, дислипидемия, артериална хипертония, инсулт, тиреоидни заболявания и остеопороза. Всички, с изключение на остеопорозата, били свързани с по-нисък шанс за достигане на ремисия или ниска болестна активност.
Поне едно от седемте неблагоприятно свързани състояния било налице при 68.6% от пациентите и се асоциирало с приблизително 55% до 60% по-ниска вероятност за поддържане на ремисия или ниска болестна активност през значителна част от проследяването. Според авторите този неблагоприятен ефект вероятно се обяснява основно с по-упорита болестна активност и по-бавно намаляване на глюкокортикоидите.
Авторите подчертават, че при пациентите с лупус е важно не само потискането на болестната активност, но и активното разпознаване и овладяване на придружаващите заболявания, тъй като това може да повлияе както шанса за постигане на терапевтичната цел, така и риска от трайно органно увреждане.
Проучването е ръководено от Myrto Nikoloudaki от Medical School, University of Crete, Ираклион, Гърция, и е публикувано онлайн на 4 март 2026 г. в RMD Open.
