Английско проучване показва, че използването на anti-TNF терапия като пръв избор при ранен ревматоиден артрит е свързано със значимо по-нисък риск от развитие на труден за лечение ревматоиден артрит след 5 години.
Изследователите анализирали пациенти с ранен ревматоиден артрит. които преди това не са получавали болест-модифициращо лечение. Част от тях били лекувани с anti-TNF средство като първоначална индукционна терапия за 12 месеца, като били сравнени с 228 души, получили обичайно лечение по treat-to-target стратегия с конвенционални синтетични болест-модифициращи антиревматични лекарства (напр. methotrexate).
След 5 години проследяване едва 0,9% от 114-те пациенти в групата с ранна anti-TNF терапия отговаряли на критериите на EULAR за труден за лечение ревматоиден артрит, в сравнение със 7% в групата с обичайно лечение. Освен това честотата на ремисия без лекарства също е по-висока в anti-TNF групата – 13,2% спрямо 6,1%.
Според актуалната дефиниция на EULAR от 2021 г., трудният за лечение ревматоиден артрит включва три основни елемента:
- неуспех на поне две биологични или таргетни синтетични болест-модифициращи терапии с различен механизъм на действие,
- наличие на активна болест или трайни симптоми с влошено качество на живот,
- усещане от страна на лекаря и/или пациента, че овладяването на заболяването остава проблемно.
На 10-тата година от проследяването тенденцията към по-малко труден за лечение ревматоиден артрит в anti-TNF групата се запазва, но вече не достига статистическа значимост. Въпреки това значимо по-малко пациенти от тази група са имали нужда от две или повече биологични болест-модифициращи терапии през този период, а по-голям дял са постигнали устойчива ремисия.
Важно е, че двете групи са били сходни в началото по отношение на основните характеристики, включително наличие на антитела, продължителност на симптомите и изходна болестна активност,
Авторите отбелязват, че и предишни проучвания са показвали по-бързо настъпване на ремисия при ранно приложение на anti-TNF терапия. Досега обаче този подход не се използва рутинно като първа линия, тъй като при част от проучванията пациентите на стандартна treat-to-target терапия с метотрексат с течение на времето достигат сходни нива на ремисия.
Според изследователите обстановката постепенно се променя. Навлизането на biosimilar TNF-инхибитори подобрява икономическата достъпност, а в същото време все по-голямо внимание се обръща на трудния за лечение ревматоиден артрит – състояние, чието овладяване може да изисква много по-сложни и скъпи бъдещи терапии.
Затова се засилва интересът към идеята по-ефективна терапия да се използва по-рано, особено при пациенти с неблагоприятна прогноза.
Възможно е бъдеща промяна в препоръките първоначално да обхване пациенти с по-лош прогностичен профил – например положителни автоантитела, по-висока степен на увреждане, повишени възпалителни маркери и наличие на ерозии.
Какво означава това на практика?
Тези данни подкрепят идеята, че при част от пациентите с ранен ревматоиден артрит – особено при наличие на неблагоприятни прогностични белези – ранното включване на TNF-инхибитор може не само да ускори постигането на контрол над заболяването, но и да намали риска от преминаване към труден за лечение ход в следващите години. Това е важна концепция, тъй като подобен подход може да предотврати натрупването на активност, терапевтични неуспехи и дългосрочно увреждане.
