Ново проучване от Обединеното кралство показва, че ранната интензивна терапия превъзхожда стандартния поетапен подход при пациенти с умерен до тежък псориатичен артрит и неблагоприятни прогностични белези. Изследването беше посочено като едно от най-значимите за псориатичния артрит през последната година по време на Rheumatology Winter Clinical Symposium (RWCS) 2026 в Мауи, Хавай.
Става дума за проучването SPEED, представено за първи път на конгреса EULAR 2025. В него са включени 192 пациенти с поне един неблагоприятен прогностичен фактор.
Сравнени са три терапевтични стратегии:
-
стандартна поетапна терапия, започваща с метотрексат
-
комбинирана терапия с конвенционални синтетични болест-модифициращи антиревматични лекарства – метотрексат плюс сулфасалазин или лефлуномид
-
ранна индукционна терапия с TNF-инхибитор за 6 месеца – адалимумаб плюс метотрексат
Основната крайна точка е активността на заболяването на 24-та седмица, измерена чрез PASDAS (Psoriatic Arthritis Disease Activity Score).
Резултатите показват статистически значимо предимство и за двата по-интензивни подхода спрямо стандартната поетапна терапия.
Не е установена значима разлика по основната крайна точка между комбинираната терапия с конвенционални синтетични лекарства и ранната терапия с TNF-инхибитор. Тоест и двата интензивни режима се представят по-добре от стандартния подход в краткосрочен план.
Особено показателни са данните за така наречения „добър отговор“ по PASDAS на 24-та седмица. Такъв е постигнат само при 8% от пациентите в групата със стандартна поетапна терапия. За сравнение, добър отговор е отчетен при 31,2% от пациентите на комбинирана терапия и при 45,3% от тези, лекувани рано с TNF-инхибитор.
Интерес представляват и резултатите на 48-та седмица. Според водещия изследовател д-р Laura Coates от University of Oxford, по-продължителна полза се наблюдава само при пациентите, които първоначално са получили ранна терапия с TNF-инхибитор. В тази група се запазва статистически значимо предимство спрямо стандартното лечение както по непрекъснатата скала на PASDAS, така и по дела на пациентите с добър отговор.
При комбинираната терапия с конвенционални синтетични лекарства на 48-та седмица също има известна числена разлика спрямо стандартната грижа, но тя вече е по-слабо изразена. За разлика от това, предимството на ранната TNF-инхибиция остава видимо, въпреки че към този момент пациентите вече са били без TNF-инхибитор в продължение на 6 месеца.
Изследователите проследяват и нуждата от допълнителна терапия до 48-та седмица. Биологично средство е било необходимо при 17% от пациентите на стандартно лечение, при 21% от тези на комбинирана терапия и само при 9% от пациентите, започнали рано TNF-инхибитор.
По отношение на безопасността, нежеланите реакции са били малко по-чести при интензивните режими, което е очаквано. В групата на комбинираната терапия са отчетени повече отклонения в чернодробните показатели, а в групата с ранна TNF-инхибиция – малко повече инфекции.
Въпреки това пациентите са оценили интензивното лечение по-благоприятно. Данните от въпросника TSQM (Treatment Satisfaction Questionnaire for Medication) на 24-та седмица показват по-висока удовлетвореност при по-интензивните стратегии, като най-добре е оценена терапията с TNF-инхибитор, следвана от комбинираната терапия с конвенционални синтетични лекарства.
Проучването включвало пациенти от британската кохорта MONITOR-PsA – хора с новодиагностициран псориатичен артрит, без предходно системно лечение. За включване е било необходимо наличие на поне един неблагоприятен прогностичен фактор, като полиартрит, С-реактивен протеин над 5 mg/dL, резултат над 1 по Health Assessment Questionnaire или наличие на ерозии на образните изследвания.
В момента изследователите комбинират данните от SPEED с резултати от по-ранни проучвания, за да определят по-точно кои пациенти имат най-голяма полза от ранното интензивно лечение.
Какво означава това на практика?
Тези резултати подсказват, че при пациенти с псориатичен артрит и неблагоприятни прогностични фактори по-агресивният подход още в началото може да доведе до по-добър контрол на заболяването, отколкото традиционното постепенно ескалиране на терапията. Особено обещаващи изглеждат данните за ранното включване на TNF-инхибитор, което може да осигури не само по-добър краткосрочен отговор, но и по-устойчив ефект във времето.
