Идеята на вътреставната генна терапия при остеоартроза е сравнително проста: лечебният материал се поставя директно в засегнатата става, обикновено с една инжекция. Целта е терапията да достигне точно до мястото на проблема и да действа продължително, без да се налагат чести повторни процедури.
Коляното е една от ставите, към които има най-голям интерес в тази област. Причината е, че лекарите отдавна имат опит с вътреставни инжекции, например с кортикостероиди. Според ClinicalTrials.gov в САЩ в момента се проучват пет различни платформи за вътреставна генна терапия при гонартроза при хора.
Въпреки това остеоартрозата е сложно заболяване. То не се развива по един-единствен механизъм, а по няколко едновременно. Затова е възможно бъдещите генни терапии да трябва да повлияват повече от един път на заболяването, а не само един.
Кристофър Евънс, PhD, изследовател от Mayo Clinic, обяснява, че много хора са получавали „инжекция с кортизон“ в коляното, но тук подходът е различен – вместо стероид се въвежда носител, най-често вирусен вектор, който пренася терапевтичен ген. Този ген „инструктира“ клетките в ставата да започнат да произвеждат полезен белтък, който може да намалява възпалението или да повлиява други процеси, свързани с болката и увреждането.
След като този ген достигне до клетките в ставата, те могат да произвеждат терапевтичния белтък в по-големи количества в продължение на месеци, а понякога и години.
Нов интерес към генната терапия
Генната терапия преживява нов подем през последните две десетилетия. В миналото тази област беше силно затруднена заради сериозни нежелани събития в ранни клинични проучвания. Тогава някои използвани вирусни носители предизвикваха силно възпаление и това доведе до голяма предпазливост.
По-късно започнаха да се използват по-безопасни вектори, като рекомбинантните адено-асоциирани вируси, което отново насочи вниманието към генната терапия.
Според проф. Нанси Лейн, ревматолог и изследовател от University of California Davis, всички генни терапии, които сега се разработват за остеоартроза, са съобразени с познатите механизми на заболяването. Но при някои от тях има риск от имунна реакция, поради което понякога се налага едновременно приложение на кортикостероид, за да се намали този риск.
Крайната цел е ясна – с една инжекция да се постигне по-малко болка, по-добра подвижност и по-бавно увреждане на ставата.
Кои терапии се проучват в момента?
PCRX-201
PCRX-201, известна преди като FX201, е генна терапия, която цели да увеличи производството на IL-1Ra – белтък, който блокира действието на интерлевкин-1, молекула с роля във възпалението.
В момента тече фаза 2 клинично проучване при пациенти с гонартроза. В по-ранно проучване с 72 пациенти е установено, че хората, които са получили вътреставен кортикостероид преди инжекцията с PCRX-201, са имали по-голямо облекчение на болката в сравнение с тези без такава подготовка. Затова в по-новото проучване предварителното приложение на кортикостероид е задължително.
Във фаза 1 еднократна вътреставна инжекция с PCRX-201 след предварително лечение с кортикостероид е показала приемлив профил на безопасност и облекчаване на болката до 156 седмици.
Според изследователите причината да е нужен кортикостероид е, че използваният аденовирусен вектор може да предизвиква по-изразено възпаление.
GNSC-001
GNSC-001 също има за цел да увеличи производството на IL-1Ra, но използва различен вирусен носител – rAAV.
В проучване фаза 1 с 67 пациенти е отчетен приемлив профил на безопасност и продължително наличие на IL-1Ra в синовиалната течност на коляното. Подобно на PCRX-201, и тук предварително приложение на кортикостероид е било свързано с по-силен ефект.
Според Нанси Лейн допълнителният стероид може да повиши активността на вирусния носител в ставата, което потенциално води до по-силно действие на терапията.
За GNSC-001 се подготвя следващо по-голямо проучване, а през 2024 г. FDA му дава статут Fast Track, което означава ускорена регулаторна процедура за обещаващи терапии.
XT-150
XT-150 се различава от предишните терапии, защото не използва вирус. Това е невирусна плазмидна генна терапия, която е разработена да води до производство на вариант на IL-10 – противовъзпалителен белтък.
Фаза 2 проучване с 289 пациенти вече е завършено. Резултатите обаче не са окуражаващи. Пациентите, получили две инжекции XT-150, са показали по-нисък процент на отговор и по-висок процент на липса на ефект в сравнение с плацебо.
Основната крайна точка е била поне 30% подобрение в болката по WOMAC скалата.
Предполага се, че тази терапия е насочена и към нервните окончания, тоест опитва се да намали предаването на болковите сигнали. Въпреки това до момента програмата не е показала убедителни клинични резултати.
TissueGene-C (TG-C)
TG-C е клетъчна генна терапия с по-различен механизъм. Тя използва донорски човешки хондроцити, които произвеждат TGF-beta1 – молекула, свързана с възстановителни и регулаторни процеси в ставата.
Това е една от най-напредналите програми в областта. През последното десетилетие тя е оценявана в девет отделни клинични проучвания. В момента има две фаза 3 проучвания с общо 1066 пациенти с лека до умерена остеоартроза.
Данни, представени през 2025 г., показват, че при пациенти, лекувани с TG-C, нуждата от тотална колянна артропластика е била с 50% по-малка спрямо нелекуваните: след около 5-6 години от поставяне на диагнозата операция е била необходима при 7% от лекуваните срещу 15,5% от нелекуваните.
Идеята на тази терапия е не просто да намали един възпалителен сигнал, а да върне ставата към по-балансирано състояние, т.нар. хомеостаза. Според изследователите това може да стане и чрез промяна в поведението на макрофагите – от по-възпалителен към по-регулаторен тип.
Много специалисти смятат, че резултатите от фаза 3 ще бъдат решаващи за цялото поле на клетъчната генна терапия при гонартроза.
ICM-203
ICM-203 е друга генна терапия, базирана на rAAV вектор. Тя е разработена да води до производство на променена форма на транскрипционния фактор Nkx3.2, който има значение за функцията на хондроцитите и синовиоцитите – клетки, участващи в поддържането на ставния хрущял и синовията.
Едно проучване фаза 1/2 е планирано, а друго в Австралия вече е в етап на финален анализ. Представени данни показват, че терапията е безопасна и добре поносима и може да е по-ефективна от плацебо при определени пациенти – например при такива без неутрализиращи антитела в кръвта в началото.
След една година лечение при малка група пациенти не са наблюдавани значими промени в ставния хрущял и остеофитите. Засега данните остават ранни и ограничени.
Коя терапия изглежда най-обещаваща?
На този етап TG-C често се посочва като най-обещаващ кандидат, не само защото е най-напред в клиничното развитие, но и защото се стреми да повлияе по-цялостно болната става, а не само един отделен механизъм.
И все пак нито една от тези терапии още не е утвърден стандарт за лечение на гонартроза.
Според някои учени бъдещето вероятно е в комбиниран подход – например терапия, която намалява възпалението, заедно с друга, която влияе върху клетките в хрущяла, или с такава, която подпомага възстановяването на ставната среда.
Защо това е важно?
Остеоартрозата не е заболяване само на ставния хрущял. При нея участват и синовията, субхондралната кост, мастната тъкан около ставата и ставната течност. Тоест това е заболяване на цялата става.
Затова и блокирането само на една молекула може да помогне донякъде, но не винаги е достатъчно, за да се повлияят всички аспекти на болестта.
Какво означава това за пациентите днес?
Генната терапия при гонартроза е обещаваща, но все още е в етап на клинични проучвания. Най-важното засега е, че науката търси начини с една инжекция да се постигне продължително намаляване на болката и по-бавно увреждане на ставата.
Това обаче все още не е рутинно лечение. Нужни са още данни за ефективността, безопасността и за това кои пациенти биха имали най-голяма полза.
