Много пациенти с остеопороза или с повишен риск от нея често питат дали пиенето на кафе може да има неблагоприятен ефект върху костите. Истината е, че през последните години научните данни промениха представите по този въпрос.
Наличните изследвания показват, че консумацията на кафе не е свързана с повишен риск от остеопороза, а умерената употреба дори може да има неутрален или леко защитен ефект върху здравето на костите.
Множество големи наблюдателни проучвания, проспективни кохорти и генетични (Mendelian randomization) анализи показват или липса на връзка, или дори обратна зависимост между приема на кафе и риска от остеопороза, както и положителна асоциация с костната минерална плътност.
Например, нови крос-секционни и генетични изследвания установяват, че по-високият прием на кофеин се свързва с по-нисък риск от остеопороза – при хората с най-висока консумация рискът е с около 60% по-нисък в сравнение с тези, които пият най-малко кафе. Данни от UK Biobank също показват, че умерената консумация (1–2 чаши дневно) се асоциира с по-ниска честота на остеопороза.
Генетичните анализи дават допълнителни доказателства, че кафето може да има благоприятен ефект върху общата костна минерална плътност, особено при възрастни между 30 и 60 години, и на места като петата. Подобни резултати идват и от метаболомни изследвания, които идентифицират кофеинови метаболити, положително свързани с костната минерална плътност в лумбалния отдел и бедрената шийка.
Мета-анализи на наблюдателни проучвания не откриват значима връзка между консумацията на кафе и риска от фрактури като цяло, въпреки че при мъжете се наблюдава лек защитен ефект, а при някои подгрупи се отчита леко повишен риск при по-висок прием на кофеин. Високият прием на кафе може да се свързва с леко намаляване на костната плътност, но това не води до повишен риск от фрактури.
В обобщение, настоящите данни показват, че умерената консумация на кафе не увеличава риска от остеопороза и може да има благоприятен ефект върху костното здраве.
Източници
Caffeine Intake Is Inversely Associated With Osteoporosis Risk Based on Cross-Sectional and Genetic Evidence.
Liu QP, Chai ST.
Scientific Reports. 2025;15(1):20720. doi:10.1038/s41598-025-07916-4.
New Research
Association of Coffee and Tea Consumption With Osteoporosis Risk: A Prospective Study From the UK Biobank.
Zhang S, Wu S, Xia B, et al.
Bone. 2024;186:117135. doi:10.1016/j.bone.2024.117135.
Association of Coffee Intake With Bone Mineral Density: A Mendelian Randomization Study.
Ye Y, Zhong R, Xiong XM, Wang CE.
Frontiers in Endocrinology. 2024;15:1328748. doi:10.3389/fendo.2024.1328748.
The Benefit of Bone Health by Drinking Coffee Among Korean Postmenopausal Women: A Cross-Sectional Analysis of the Fourth & Fifth Korea National Health and Nutrition Examination Surveys.
Choi E, Choi KH, Park SM, et al.
PloS One. 2016;11(1):e0147762. doi:10.1371/journal.pone.0147762.
Serum Metabolome of Coffee Consumption and Its Association With Bone Mineral Density: The Hong Kong Osteoporosis Study.
Chau YP, Au PCM, Li GHY, et al.
The Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism. 2020;105(3):dgz210. doi:10.1210/clinem/dgz210.
Does Coffee Drinking Have Beneficial Effects on Bone Health of Taiwanese Adults? A Longitudinal Study.
Chang HC, Hsieh CF, Lin YC, et al.
BMC Public Health. 2018;18(1):1273. doi:10.1186/s12889-018-6168-0.
Relationship Between Coffee Consumption and Osteoporosis Risk Determined by the ESR1 Polymorphism Rs2982573.
Wu CL, Nfor ON, Lu WY, Manli Tantoh D, Liaw YP.
The Journal of Nutrition, Health & Aging. 2022;26(6):558-563. doi:10.1007/s12603-022-1796-6.
Coffee Consumption and Caffeine Intake in Relation to Risk of Fractures: A Systematic Review and Dose-Response Meta-Analysis of Observational Studies.
Asoudeh F, Bagheri A, Larijani B, Esmaillzadeh A.
Critical Reviews in Food Science and Nutrition. 2023;63(28):9039-9051. doi:10.1080/10408398.2022.2067114.
Leading Journal
Long-Term Coffee Consumption in Relation to Fracture Risk and Bone Mineral Density in Women.
Hallström H, Byberg L, Glynn A, et al.
American Journal of Epidemiology. 2013;178(6):898-909. doi:10.1093/aje/kwt062.