Много пациенти се тревожат, когато след капиляроскопия им бъде съобщено, че имат “синдром на Рейно”, без никога да са имали оплаквания като посиняване, побеляване или изтръпване на пръстите при студ или стрес.
Важно е да се знае!
Синдромът на Рейно е изцяло клинична диагноза – поставя се, когато пациентът съобщи за типични пристъпи на побеляване, посиняване и зачервяване на пръстите при излагане на студ или емоционален стрес. Ако човек никога не е имал тези пристъпи, не може да се говори за синдром на Рейно, независимо от други изследвания.
Капиляроскопията НЕ е метод за поставяне на диагнозата “синдром на Рейно”. Нейната основна роля е при вече клинично установен синдром на Рейно да се търсят изменения, типични за системни ревматични заболявания (най-често – склеродермия), т.е. да се направи разлика между първичен (идиопатичен) и вторичен Рейно.
Защо е важно да се прави разлика?
Погрешното поставяне на “синдром на Рейно” само въз основа на капиляроскопия, без типични оплаквания, може да доведе до излишна тревожност, допълнителни изследвания и дори неправилно лечение.
Симптомите са в основата на диагнозата. Капиляроскопията е “надграждащо” изследване, което има стойност само при пациенти с клинично доказан синдром на Рейно.
Практически съвети
-
Ако никога не сте имали пристъпи на побеляване/посиняване на пръстите, диагнозата “синдром на Рейно” не следва да се поставя единствено по капиляроскопска находка.
-
Ако имате оплаквания, консултация с ревматолог и капиляроскопия може да помогне за оценка на риска от системно заболяване.
-
Капиляроскопията няма диагностична стойност при хора без клинични симптоми.
