Пациентите с ревматоиден артрит (РА) имат с 46% по-висок риск от венозен тромбоемболизъм (ВТЕ) спрямо съпоставими по възраст, пол и други фактори лица от общата популация, сочи проучване. Повишеният риск се запазва във всички възрастови групи, категории на телесната маса (BMI) и при различна продължителност на заболяването.
Методология
В анализа били включени 23 410 пациенти с РА (средна възраст 59 г.; 71,1% жени; среден BMI 27,1) без предходна история на ВТЕ, както и 93 640 съпоставени контроли, проследявани в британски общопрактикуващи практики между 1999 и 2018 г.
Основният изход бил диагностицирането на ВТЕ (дълбока венозна тромбоза и белодробен емболизъм като композитен показател), с проследяване средно 8,2 години.
Резултати
Изследователите установили 845 събития на ВТЕ сред пациентите с РА и 2020 сред контролните лица.
Пациентите с РА имали значително по-висок риск от ВТЕ спрямо контролната група (коригиран hazard ratio [aHR], 1.46; P < .001), като рискът бил по-изразен както при мъжете (aHR, 1.62; P < .001), така и при жените (aHR, 1.52; P < .001).
Най-висок риск се наблюдавал при по-младите пациенти на възраст 18–49 години с РА (aHR, 2.13), в сравнение с тези на възраст 50–69 години (aHR, 1.57) и над 70 години (aHR, 1.34; P < .001 за всички възрастови групи).
Спрямо контролите, относителният риск за ВТЕ бил най-висок при пациенти с РА с нормален BMI (<25; aHR, 1.66), следван от BMI 25–30 (aHR, 1.60) и BMI >30 (aHR, 1.41; P < .001 за всички). Повишеният риск от ВТЕ се запазвал независимо от продължителността на заболяването.
Извод и клинично значение
Авторите обобщават че повишеният риск от ВТЕ е видим още в първите две години от началото на заболяването и е относително по-изразен при по-младите пациенти с РА спрямо лица без РА. Това има важни клинични последици и подчертава необходимостта да се оценява рискът от ВТЕ при всички пациенти с ревматоиден артрит.
