Синдром след проведено лечение на Лаймска болест (post-treatment Lyme disease syndrome, PTLDS), представлява състояние, при което се наблюдават симптоми за продължителен период от време след проведено адекватно лечение на лаймска болест. То не означава активна, продължаваща бактериална инфекция, а се свързва с остатъчни имунологични и възпалителни процеси в организма. Поради този факт, не е правилно да се използва терминът хронична лаймска болест.
PTLDS се наблюдава при малка част от пациентите – приблизително 5–10% от хората, преминали през лаймска болест. Най-често се среща при болни, при които диагнозата е поставена със закъснение или които са имали тежко протичане в острия стадий, особено с неврологично или ставно засягане.
Симптомите могат да включват продължителна умора, мускулно-ставни болки, когнитивни нарушения (“brain fog”), главоболие, повишена чувствителност към светлина и шум, и общо понижаване на качеството на живот. Те често наподобяват проявите на хронична умора или фибромиалгия, което затруднява диагностицирането.
Диагностика на PTLDS
Хроничният синдром след лаймска болест се диагностицира основно въз основа на клинични критерии, тъй като няма специфичен лабораторен тест, който да го потвърди. Необходимо е пациентът да има документирана предходна лаймска инфекция, лекувана с препоръчания антибиотичен курс, и да продължава да проявява симптоми като умора, болки в мускулите или ставите, или когнитивни нарушения за период над 6 месеца след лечението.
При поставяне на диагнозата е важно да се изключат други възможни причини за тези оплаквания, включително автоимунни, ендокринни, инфекциозни или психични заболявания.
Лечението на PTLDS не включва продължителен или многократен курс на антибиотици, тъй като проучванията показват, че това не води до допълнителна полза и носи рискове. Подходът е насочен към симптоматична терапия – контрол на болката, рехабилитация, физиотерапия, подходяща физическа активност, психологическа подкрепа и, при нужда, лечение на съпътстващи заболявания.
Използват се обезболяващи средства (нестероидни противовъзпалителни, аналгетици), лекарства за подобряване на съня и, при нужда, антидепресанти или средства за невропатна болка (като дулоксетин, амитриптилин, габапентин или прегабалин).
Прогнозата е добра при голяма част от пациентите, като симптомите постепенно намаляват в рамките на месеци до няколко години. Ранното диагностициране и лечение на острата лаймска инфекция остава най-добрата стратегия за предотвратяване на хронични оплаквания.
