COVID-19 и ревматични болести

Уважаеми пациенти,  настоящата пандемия с коронавирус (SARS-CoV-2) е предизвикателство както за вас, така и за нас ревматолозите. Тъй като този вирус е сравнително нов, все още се натрупват данни относно протичането, лечението и възможните последствия. Европейската лига срещу ревматизъм (EULAR) излезе с препоръки към здравните специалисти относно поведението при коронавирусна инфекция в контекста на пациенти с ревматични заболявания. Ще се опитам да обобщя заключенията на EULAR.

  • Към настоящия момент няма доказателства, че пациентите с ревматични болести имат повишен риск от заразяване от останалите лица. Не е ясно и дали определен вид заболяване или тип терапия със специфичен медикамент повлияват риска от заразяване. Много специалисти и дружества предполагат, че има повишен риск от инфектиране само въз основа на екстраполиране на данни за други инфекции, но трябва да се подчертае, че за SARS-CoV2 такива данни няма.
  • Диагнозата и лечението на COVID-19 при пациентите с ревматични болести е главна отговорност на експерт в лечението на това заболяване – пулмолог, интернист или инфекционист.
  • Ревматолозите са водещи експерти в имуносупресивното лечение на тези пациенти и трябва да участват в решенията дали това лечение да продължи или да се прекрати
  • Данните относно имуносупресивните медикаменти (биологични и синтетични средства) са динамични и решенията относно тях трябва да бъдат вземани мултидисциплинарно.

 

Ето и някои по-специфични препоръки:

  • Пациентите с ревматични болести трябва да се придържат строго към противоепидемиологичните мерки, провеждани в съответната държава.
  • Предпазните мерки при пациентите с ревматични болести са същите като при лицата без такива заболявания.
  • Пациентите с ревматични болести без COVID-19 не трябва да променят терапията си – нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, метотрексат, биологични средства и др.
  • Ако ревматичната болест е стабилна и няма признаци за лекарствена токсичност,  контролните изследвания и консултациите „лице-в-лице“ с ревматолог временно могат да бъдат временно преустановени. При необходимост може да се извършват дистанционни консултации.
  • Ако има активност на болестта или проблеми с терапията, ревматологът и пациентът трябва заедно да оценят предимствата и рисковете от консултация на живо.
  • Пациентите с ревматични болести без COVID-19 симптоми, които са били в контакт с SARS-CoV2-позитивно лице, трябва да бъдат тествани.
  • Ревматично болните лица със симптоми на COVID-19, които се лекуват с кортикостероиди, трябва да продължат тази терапия. Кортикостероидите не могат да бъдат спирани изведнъж, а понякога даже трябва да бъдат покачени (стрес схема).
  • При пациентите с леки симптоми на COVID-19 (т.е предимно горни дихателни пътища и общи симтпоми) промените в лечението трябва да се обсъждат за всеки конкретен случай.Установено е, че 80% от пациентите имат лек ход и няма данни, че протичането е по-тежко при пациентите, които употребяват болест-модифициращи антиревматични средства. На теория някои от тях могат да бъдат дори протективни (хидроксихлороквин, анти-IL-6, TNF, JAK-инхибитори), а при други спирането е безсмислено поради дългия им полуживот (напр. метотрексат и Арава). Ако все пак пациентът се притеснява относно безопасността, и ако ревматологът прецени, че заболяването е стабилно и няма риск от усложнения, спирането на някои от лекарствата е възможност.
  • Пациентите с ревматични болести и влошаваща се COVID инфекция трябва да потърсят експерт в лечението на COVID-19: пулмолог, интернист или инфекционист.
  • При пациентите, приети в болница поради COVID, трябва да се спазват месните лечебни препоръки за COVID-19.

Обновено 19.2.2021 г.

  • По-тежко протичане на COVID-19 и повишен риск от хоспитализация се отчита при пациентите с активност на автоимунното заболяване.
  • При пациентите, приемащи кортикостероиди в доза >10 мг/ден преднизолонов еквивалент, се отчита повишен риск от хоспитализация. Такъв не се установява при анти-TNF-а препарати и други БМАРЛ като метотрексат.