При една голяма част от автоимунните заболявания се наблюдава нарушена регулация на един от основните видове клетки – т.нар В-лимфоцити. Това са клетки, които вземат важно участие в защитата на организма от вируси и бактерии, особено чрез продукцията на антитела. При някои автоимунни заболявания като лупус и склеродермия тези клетки произвеждат твърде много антитела, насочени към собствени структури, което води до тяхното възпаление и увреждане.
През последните години все повече усилия в лечението на автоимунните заболявания са съсредоточени в повлияването именно на тези В-клетки. Един такъв пример е препаратът rituximab, който води до намаляване на голяма част, но не всички видове В-клетки. Друг вид начин за намаляване на по-голям брой и видове В-клетки е чрез т-нар CAR-T-клетъчна терапия (CAR T Cell Therapy).
Как работи CAR-Т-клетъчната терапия?
Накратко този тип терапия представлява вкарването в организма на модифицирани собствени или донорни Т-клетки, които повлияват имунната система.
При най-честия подход, Т-клетките се вземат от кръвта на пациента или донор, след което се модифицират генетично чрез използването на протеин, наречен химеричен антигенен рецептор (chimeric antigen receptor (CAR)), който е насочен към В-клетките в организма. След този процес модифицираните клетки се връщат отново в пациента чрез инфузия.
Върнати в организма, CAR Т-клетките се размножават и започват да атакуват В-клетките в организма, намалявайки активността на имунната система.
Редица проучвания сочат драматично подобрение и дълги ремисии на заболявания като системен лупус еритематозус, склеродермия и други.
Процесът на терапията включва следните стъпки:
- Вземане на Т-клетки (от пациента или донор): чрез процеса афереза се извличат Т-клетки от пациента или донор. Т-клетките се изпращат в лаборатория, където се прави генетична модификация, отнемаща няколко седмици.
- Подготовка: при тази стъпка се използва химиотерапия за да се намали временно активността на имунната система (с цел новите клетки да се приемат по-добре от организма и да се намали рискът от отхвърляне). Този процес се нарича лимфодеплеция. Този процес може да има две полезни последици – по-добра среда за приемане на новите клетки и намаляване на активността на автоимунното заболяване.
- Инфузия: генетично модифицираните CAR T-клетки се вливат чрез еднократна инфузия (обикновено около час). Веднъж в организма, новите клетки започват да се размножават и да действат срещу В-клетките в организма.
- Проследяване: обикновено не се налага дълъг болничен престой, но пациентът трябва да е близо до центъра, извършил процедурата, ако се появат странични реакции.
Какви са рисковете и нежеланите реакции, свързани с CAR Т-клетъчната терапия?
- Както лимфодеплецията, така и самата CAR T-клетъчна терапия потискат имунната система, покачвайки потенциално риска от инфекции
При клинични изпитвания на CAR T-клетъчна терапия за други индикации (ракови заболявания) са описани две сериозни нежелани реакции:
- Синдром на цитокиново освобождаване (Cytokine Release Syndrome (CRS)) – представлява системен възпалителен отговор, наблюдаващ се през първите няколко дни до няколко седмици след инфузията и проявяващ се с температура, замаяност, гадене.
- Immune Effector Cell-associated Neurotoxicity Syndrome (ICANS) – увреждане на централната или периферна нервна система от въпросните клетки. Симптомите са замаяност, сънливост, припадъци, моторни нарушения
Въпреки че изглеждат плашещи, тези нежелани реакции могат да се контролират и повечето пациенти се възстановяват. Все още не е ясно колко са чести при пациенти с ревматични болести като лупус и склеродермия.